Преносът на свръхвисоко напрежение се отнася до използването на 500 kV-1000 kV нива на напрежение за предаване на електричество. Ако индексът на предаване на 220 kV е 100 процента, относителната инвестиция на километър UHV предаване, относителната цена на 100 километра на киловатчас пренос и консумацията на метални материали ще бъдат значително намалени, а степента на използване на линейния коридор ще бъде бъде значително подобрена. В ежедневието си често можем да видим режийни проекти за свръхвисоко напрежение, мислили ли сме за подобен проблем? Защо не могат да бъдат заровени под земята като градски подземни кабели и високоволтови електропроводи?
Текущите подземни кабели обикновено са с по-ниски нива на напрежение. Предаването на линии с високо напрежение обикновено е въздушно, главно поради разходи и технически фактори.
Подземните кабели са конструктивно по-сложни от въздушните линии и имат по-високи технически изисквания. Той е труден за производство и конструиране, а кабелите са заровени под земята, така че е трудно да се открият неизправности, а също така е трудно да се поправят и поддържат. По отношение на разходите, цената на подземните кабели със същото ниво на напрежение обикновено е 3 до 5 пъти по-висока от тази на въздушните линии.
По-специално, нашите често използвани линии за високо напрежение често се използват за предаване на дълги разстояния. Разходите и техническите изисквания ще скочат още повече, ако се използват подземни кабели, особено за предавания на дълги разстояния, които често преминават през сложни терени.
От друга страна, има и самите "твърди" подземни кабели. Въздушните линии са в добри условия за разсейване на топлината във въздуха, докато въздухът около подземните кабели не тече, което затруднява разсейването на топлината, което до голяма степен ограничава нивото на мощност, която подземните кабели могат да предават. Важно е, че предаването на мощност EHV не успя да намери ефективни изолационни материали за изолацията на външната обвивка на проводниците. Следователно EHV проводниците са открити и не могат да бъдат заровени под земята. Около проводниците има разпределени капацитети и токът може да изтече през тези капацитети, увеличавайки консумацията от една страна. От друга страна има и опасност от токов удар, ако наблизо има животни.
Въздухът е изолатор, а земята е проводник. Във въздуха, стига проводникът да е директен, можете да го имате, но под земята, трябва да добавите слой изолация извън проводника. В противен случай електричеството в проводника няма да стигне много далеч, а изтичането ще изтече останалите. В сравнение с въздушните линии, подземните кабели имат по-сложна структура, по-високи технически изисквания и по-трудно производство и конструкция. Освен това кабелите са заровени под земята, така че е трудно да се открият неизправности, а поддръжката и поддръжката също са по-трудни. Най-общо казано, цената на подземните кабели със същото ниво на напрежение ще бъде няколко пъти или дори десетки пъти по-висока от тази на въздушните високоволтови линии.
Заровените EHV кабели имат както безопасност, така и икономически опасения. Ако възникне неизправност, проверката и поддръжката на кабела е много голям проект и не може да бъде изхвърлен. Следователно, настоящите UHV кабели трябва да бъдат окачени високо във въздуха.
Външната изолация и защитният слой на подземните кабелни проводници са много строги. Няма риск от нормален контакт на човешкото тяло с външната обвивка на кабела. Полагането на кабели също е много внимателно, повечето от кабелите се закопават в специални кабелни канали, кабелни канали или кабелни тунели, които са добре изолирани и защитени. Дълбочината обикновено е по-малко от половин метър. Колкото по-високо е нивото на напрежението, толкова по-дълбоко е заровен кабелът. Освен това, на всеки десетки метри на земята, където са заровени кабелите, ще има кабелен проект или купчина маркер за кабели като маркер, който да напомня на хората да обърнат внимание на безопасността. Следователно подземните кабели по принцип не са опасни за жителите.